 : Акулите |
|
 Някъде в необятните океани, преди повече от 300 милиона години, се появили първите примитивни акули. Те продължили еволюцията си, когато динозаврите владеели Земята, когато първите птици се понесли по вятъра, когато първите бозайници закърмили малките си.
Днес, в ерата на човека, тромавите двукраки все по-често нахлуват и се забавляват във владенията на акулите. Акулата се смята за живия символ на ужаса. Кошмарът е разиграван стотици пъти... безмилостният убиец и безпомощната жертва. Всъщност безмилостните убийци най-често сме самите ние, а акулата е жертвата.
Всъщност безмилостните убийци най-често сме самите ние, а акулата е жертвата. Милиони акули биват убивани и консумирани, точно докато превъзнасяме тяхната жестокост. Човекът нахлува във владенията на акулите все повече. Изправяме се очи в очи с тях - и случайно, и нарочно. Среща, изпълнена със страх и възхищение. За да опознаем тези създания, ще слезем там, където малцина са дръзнали да отидат. Включете се в изследването на забранените владения: подводния свят на акулите.
Да погледнем акулата в естествената й среда. Тя е риба, но се различава от останалите риби главно заради липсата на скелет от кости. Извън водата това създание е безпомощно и уязвимо, и собственото му тегло може да причини смъртта му. Тук обаче то се движи с изключителна увереност и грация. По-голямата част от живота на акулите преминава в света на сумрака, който човекът не може да разбере и оцени. Популярното схващане е, че всички акули ядат хора и трябва да бъдат избити.
Забележителната доктор Юджúни Кларк преподава зоология в Мерилендския университет. Още от дете доктор Кларк била запленена от подводния свят и особено от акулите. Когато навлязла в материята, тя се опитала да популяризира идеята си, че заплахата от акулите е силно преувеличена. С нарастваща увереност Юджúни Кларк и още шепа учени издирват акулите в океана и наблюдават привичките им изключително отблизо.
Учените са открили, че челюстите на акулата са както красиви, така и функционални. Например, повечето акули са с аеродинамична форма. Изглежда, че могат да захапят само нещо, което е точно под тях. В решаващия момент обаче цялата глава на акулата се променя. Челюстите се издават напред, а зъбите се показват навън. Удивително ловка промяна. Очите на акулата изглеждат уязвими по време на атака, твърде близо са до зъбите на мятащата се жертва. Много видове обаче имат специална мембрана, която може да се затвори по всяко време. Прословутите челюсти на голямата бяла акула, най-голямата хищна акула. Издадените зъби могат да режат лист хартия като бръснач. Ужасното оръжие никога не се износва. Повечето акули редовно сменят зъбите си; докато са живи, хиляди нови зъби ще израснат и после ще бъдат сменени.
 Има близо 350 вида акули. Повечето са безопасни за човека и не отговарят на представата ни за тях. Огромно разнообразие от наистина удивителни същества. Гигантската акула тежи над 6 тона. Подобно на големите китове, това необикновено създание филтрира планктон от водата, докато плува с огромната си отворена уста. Ден след ден, година след година през грамадната паст минават повече от 1 600 тона вода на час.
Китовата акула е най-голямата риба на света, достига повече от 12 метра дължина и тегло от 13 тона. Тя също се храни с планктон и по принцип не е опасна риба. Подводните срещи с китовата акула са много редки и са изключително вълнуващи. Плуващият гигант приема пътници и понякога може да носи водолазите с километри. Тези странни снимки са направени с автоматична камера на дълбочина близо 2000 метра.
Край примамката са заснети екзотични видове акули. Някои от тях не са били снимани на живо досега. Не се знае как тези дълбоководни акули оцеляват в постоянно тъмните и студени води на океанската бездна.
В началото на 70-те години на 20-и век край източния бряг на Мексико бе направено откритие, което опроверга отколешните погрешни схващания за поведението на акулите. Един смел водолаз без кислородна бутилка търсел плячка из подводните пещери. Открил акули. Те очевидно били здрави, но били в летаргия и не се опитали нито да го нападнат, нито да отплуват. Новината за забележителното им поведение скоро достигнала и до Юджúни Кларк. С надеждата да провери и после да обясни така наречения сън на акулите, Юджúни предприела няколко експедиции до Мексико. Първите опити са белязани от напрежението и скептицизма. Ще е учудващо, ако в пещерите наистина има акули. Ако ги намерят, никой не знае как ще реагират при среща в затвореното пространство на пещерата.
Истината е объркваща. Акулите са от вид, за който се смята, че плува непрестанно и е изключително опасен за човека. Повечето спящи акули биват почиствани от рибите-прилепала, които често се навъртат край тях. Те щателно премахват паразитите от тялото на акулата. Действията на прилепалата за първи път могат да се наблюдават отблизо и да се заснемат.
Накрая водолазите стават толкова доверчиви към спящите акули, че се осмеляват да ги докосват и да ги галят. Подобна постъпка би била лудост при нормални обстоятелства. Истински шок е, когато една тигрова акула се стряска и трябва да избира между нападение и бягство. Юджúни Кларк открила, че тук солената вода се смесва със сладка вода, която блика от морското дъно. Сместа обезсилва паразитите по акулата и прилепалата могат без проблем да си свършат работата.
Съненото състояние може би е предизвикано от необичайно високото съдържание на кислород във водата: тук акулите по-лесно могат да дишат, без да плуват, и вероятно изпадат под наркоза, което им е приятно. Явлението със спящите акули си остава интересна загадка. Възможно е много акули да се държат така понякога и да се събират в огромни подводни спални, които още не са открити.
Морските битки през Втората световна война бележат най-големия човешки конфликт и най-широко разпространилия се страх от акули. С право или не, смъртта на стотици хора била приписана на акулите. В американската флота имали малко факти, но стигнали до заключения, базирани на повърхностно проучване и чисти слухове.
 В Южните морета има акули, баракуда и други опасни риби. Някои от нас обаче са били на ръка разстояние от тях, а не са изгубили нищо, освен сладките си сънища за десет години напред.
Човекоядните акули са съвсем малко. Тъмнонокожите туземци от Южните морета безстрашно скачат във водата, където гъмжи от акули. Въпреки това рядко има пострадали. Заснети са много случаи, когато нашите пилоти плуват облечени около акулите, без да бъдат нападнати. Може би в униформите си не изглеждат примамлива плячка. По-вероятно е обаче да не са били забелязани.
Зрението на акулите е много слабо и за да се ориентират, те разчитат главно на обонянието. Също така, те са много страхливи и лесно могат да бъдат прогонени. Има много случаи, в които един или няколко човека са прогонвали приближилите ги акули с обикновено пляскане във водата. Повярвай, братко, видиш ли към теб да идва акула, пляскай здравата. И бъди сигурен, че корабите вече претърсват вълните за теб. Голяма част от тези военни мъдрости била опровергана от по-нататъшните изследвания.
Шарк Чейзър, вещество против акули, произвеждано в големи количества през войната, се оказало неефективно. То отблъсквало някои акули, но други го понасяли с пълно безразличие. Със задълбочаването на изследванията потенциално опасните за човека видове акули се оказали по-малко на брой. Акулите са много по-изтънчени от създадената за тях представа за прости и безразсъдни поглъщащи машини.
Отдавна се знае, че обонянието на акулите е силно развито. А зрението и слуха? Кои звуци ги привличат и кои ги отблъскват? Съветът към плувците да пляскат по водата, за да прогонят акулите, е изключително глупав. Има неоспорими доказателства, че неравномерният нискочестотен звук по-скоро привлича, отколкото отблъсква много видове акули. Каква е причината за атака при среща между човек и акула? Ясно е, че човекът не е естествената храна на никой вид акула.
За да се вникне в особените обстоятелства на нападението, на агресивната бяла акула се предлагат човешки манекени. Бялата акула се храни с морски бозайници и почти не се страхува от човека. Тя несъмнено е нападала и е убивала хора и е живото вдъхновение за филма Челюсти. Дали определени цветове подтикват към атака? Нищо не се знае със сигурност, но наличните доказателства сочат, че ярките отразяващи цветове, които се използват за спасителни жилетки, по никакъв начин не плашат агресивната акула.
Един експерт полушеговито предположил, че акулите биват привлечени от жилетки, оцветени в нареченото от него със зловещ хумор вкусно жълто. До неотдавна плажовете на източна Австралия и на Южна Африка бяха най-прочути с нападенията на акули. По бреговете на Куинсленд, Австралия, са предприети мерки след две шокиращи убийства през декември 1961 година.
Спасители и патрули сърфисти бдят за появата на акули и обявяват тревога, ако ги видят близо до къпещите се. В морето мрежите ограничават популацията на местните акули.
Вече 20 години плажовете с мрежи и патрули са безопасни. Но защитните мерки срещу акулите са скъпи, а в мрежите освен няколкото вида опасни акули загиват безброй безобидни същества. При нападение на акула репресивните мерки са груби и безразборни.
Въпреки зловещия си вид, сивата акула-дойка е безопасна за човека. Дойките, които обикновено се събират на големи групи, били често срещан вид край Австралия преди катастрофата от края на 50-те години. Акулата-дойка прилича на човекоядна и е лесна за убиване. Дори и за безпристрастните водолази възможността да станат герои често била неустоима. Ето как на много места акулата-дойка била изтребена, заради невежеството и славолюбието на човека.
Група учени и оператори са дошли да изследват голямата бяла акула на Опасния риф край бреговете на южна Австралия. Въпреки че бялата акула е разпространена на много места по света, тук е най-удобното място за нейното изследване. За примамка на акулите се използват кръв, големи количества конско месо и риба тон.
 Доктор Джон МакКóскър от Стáйнхартския аквариум в Сан Франциско е замислил няколко експеримента. Австралиецът Родни Фокс, заедно с малкия си син също ще се гмурне във водата. След излизането на филма Челюсти много фотографи, учени и авантюристи искат да видят голямата бяла акула отблизо.
Щетите, които хищните акули нанасят, далеч не са съизмерими с интереса към тях. Годишно в целия свят се получават данни едва за 50 нападения, 10 от които фатални. Родни Фокс бил нападнат от бяла акула през 1963 година. Получил ужасна рана, зашита с 462 шева. Неустрашим, сега той показва на сина си създанието, което едва не отнело живота му. Доктор МакКóскър си спомня: Оставахме дълго във водата и адреналинът ни толкова се качваше, че трудно осмисляхме какво виждаме.
Все пак забелязахме любопитно поведение. Акулите се опитваха да захапят обекта на нападението, в случая конското месо, но в последния момент вдигаха муцуни, губеха месото от поглед и захапваха и разтърсваха клетката. Накрая забравяха и клетката, и нас, и месото, и захапваха перката и магнезиевите плочи на дъното на лодката. Ние, разбира се, решихме както всички, че глупавите акули се хвърлят на всичко. Ето я! Ето я! Боже!
Често пъти бялата акула явно не може да намери плячката в последните секунди от нападението. Наскоро се разбра, че много акули са силно чувствителни към електрическите полета, които долавят с порите на главата си. Те усещат и най-слабите биоелектрически полета на другите животни, невидимата електрическа сфера, която обгръща всяко живо същество.
За да обясни поведението на акулата, МакКóскър посочва, че тя използва зрението си, когато се приближава към плячката, но в последните секунди преди да захапе, се осланя на електрическите импулси. С отварянето на челюстите очите се обръщат, за да се защитят, и за момент тя всъщност е сляпа. Тогава акулата може да се обърка.
Близките метални предмети излъчват силно електрическо поле, което заглушава полето на плячката. Животното се блъска в клетката, или в лодката и просто греши, както водолазите, които решават, че нищо няма да спре акулата и тя ще ги нападне.
Под водата около Синайския полуостров в Червено море се намират рифове с необичайно изобилие и разнообразие на живот. Юджúни Кларк нарича областта своя лаборатория и най-любимо място на планетата. През годините тя често се е гмуркала тук заедно със своя колега, израелецът Давид Фридман. Тук Юджúни Кларк направила най-прочутото си откритие: забележителните характеристики на една малко позната риба: И тъй, разглеждах едни пясъци и съзрях нещо като морски език на дъното. Отидох там и си помислих, Няма да мога да я хвана с ръце, риба не се лови така. Но опитах и я улових. Беше много странна. Зачудих се защо плува толкова бавно.
Тъй като не разпознах вида, я притиснах. Когато го направих, от основата на гръбната и аналната перка излезе нещо като мляко. Дотогава не бях чувала морският език да изпуска секрет. Пипнах ръцете си: бяха се вдървили. Рекох си, боже, това явно е отрова, трябва да изследвам тази риба.
 За теста Юджúни Кларк зарежда няколко въдици с жива примамка рибата, която открила, Пардахúрус Марморáтус, или Моисеев език. На въдиците има също парчета риба тон и друга вкусна стръв, която местните акули скоро погълнали. Почти винаги обаче моисеевият език оставал невредим.
При лабораторните тестове акулите могат да бъдат накарани да нападнат, но обикновено се отказват, щом подушат отровата на езика. Юджúни Кларк се надява, че токсините на моисеевия език някой ден ще се използват за защита на хората.
Много от проблемите остават, но дребният моисеев език може да се смята за източник на първото вещество, което наистина отблъсква акулите. В много части на планетата подробното изучаване на акулите напредва.
В Калифорния екип от щатския университет в Лонг Бийч е изработил компактен звуков предавател, който може да се слага на акулата морски ангел. Предавателят не е много скъп и може да работи около 4 месеца. Това оборудване е първата възможност на учените да проследят движенията на акула в открито море.
Предварителните резултати показват неочаквани противоположности в поведението на морския ангел. Веднъж той застива на морското дъно за няколко седмици, друг път е забележително активен и за една нощ изминава над 6 километра. Някои акули загадъчно изчезват в даден момент от годината. За други е известно, че мигрират на огромни разстояния. Малките на някои видове въобще не могат да бъдат открити, или пък в дадена област има изобилие от акули от единия пол, а другият изцяло липсва.
Подобни изследвания ще помогнат за обяснението на загадъчните явления. Сред енигматичните видове е и акулата-чук. Няма обяснение за необичайните, внушителни пасажи от акули-чук във водите край Мексико. Възможно е да е свързано с размножаването им, но самото чифтосване рядко е било наблюдавано при големите акули в открито море.
Ухажването на акулите-дойки е наблюдавано и заснето в аквариум в Австралия. Това вероятно е единственият съществуващ филм с подобни кадри от чифтосване. Брутално е. Мъжкарят не спира да хапе женската: нежност, която само акулите разбират. Кожата на женските на някои видове акули е два пъти по-дебела от тази на мъжките, явно за да се предотвратят сериозните наранявания в такива моменти. През няколко години край бреговете на източния Тихи океан се появява внушително гъмжило. Милиарди калмари загадъчно се появяват, за да се чифтосат и да снесат яйцата си.
Мъжките диво преследват женските и понякога два или повече мъжкари хващат една женска в брачна прегръдка. Калмарите напълно забравят защитните си навици. За рибарите нашествието на калмарите означава дълги и трудоемки нощи. Мекотелите инстинктивно се събират около ярката светлина на повърхността. За една вечер могат да бъдат извадени до 10 тона калмари. Тук акулите се смятат за омразен съперник и щом ги видят, ги застрелват.
За няколко смели учени това е рядък шанс да се приближат до хранещите се акули. Сред тях е зоологът Боб Джонсън. За да видят как се хранят акулите, Джонсън и колегите му рискуват самите те да се превърнат в храна за тях.
Напоследък във водите край Калифорния се провеждат опити за безопасно приближаване до акулите. Вáлъри Тейлър и съпругът й Рон са австралийски оператори и знаят много за нападенията на акули. Семейство Тейлър нахлузват костюми от неръждаема стомана, които напомнят броня от средните векове. В това време стотици килограми риба се изсипват в морето наоколо като примамка. В резултат след няколко часа тук ще се съберат сини акули.
 Вáлъри няколко пъти е предизвиквала акула да я нападне, за да изпробва 6-килограмовия си костюм. Всеки струва по 2000 долара, но защитата на костюма е безценна за хората, на които се налага да се гмуркат в опасните води сред акулите.
Макар че във водата миризмата на стръв е силна, Вáлъри Тейлър трябва да подкани акулите да се хранят. Щом започнат, тя ще придърпа стръвта към себе си с надеждата, че акулите ще я объркат с рибата. Положението излиза от контрол. Вáлъри едва успява да защити лицето и маската си. Акулата изтръгва едната метална ръкавица на Вáлъри и я поглъща цяла.
Досега защитата на костюма действа успешно при нападения на средно големи акули. Усъвършенстването и опитите продължават. Япония: модерна технологична култура, силно повлияна от морето и създанията в него. Юджúни Кларк има японска кръв и е отраснала с традиционните народни приказки за морето. Може би така е избрала професията си.
При последното посещение, в чест на Юджúни, се поднасят само деликатеси от акула. В Япония и в други страни е разпространен предразсъдъкът, че месо от акула не бива да се яде, затова то се продава под най-различни евфемистични имена. Ловът на акули в Япония е въпрос на традиция и ритуал.
В едно уединено селце сезонът за риболов на акули започва с благословията на бутилка саке, оризово вино. На следващия ден благословеното саке се поръсва върху лодката, влакното и стръвта. Остатъкът сгрява рибарите и подхранва куража им. Ударите с пръчка по корпуса на лодката са друг древен обичай за успешен риболов. Възможно е да има научно обяснение: звукът би могъл да привлича акулите. 15 километрово влакно с 300 куки със стръв ще бъде пуснато зад борда. Не е известен по-сполучлив начин за лов на акули. Акулите са способни да разкъсат повечето мрежи, а и по принцип рядко се движат на пасажи.
Събирането на влакното е трудоемко и отнема няколко часа. На всяка кука би могло да има 200-килограмова бореща се акула. Днес са уловени 15 акули, включително една едра акула-чук. Акулата чук се смята за знамение: вестител, който носи благоволението на бога на морето. Пир с месо от акула бележи откриването на риболовния сезон.
В Япония подобни рибарски семейства вече са малко. Хората, които се занимават с риболов, са много уважавани. Прехраната се изкарва най-трудно в морето. Рибният пазар в Токио е най-големият на света. Само за 4 часа, тук се разменят над 8 милиона долара всеки ден. Юджúни Кларк посещава пазара с уважавания си колега доктор Токихáру Áбе.
Пазарът е съкровищница от данни за морските биолози: постоянно променяща се статистика за морето. Стотиците акули тук често биват проучвани, преди да ги продадат на търг. Акуловата промишленост в Япония е разнообразна и любопитна. Освен на пазара за месо, тук акулите се използват и за много други неща. Акулите се дерат заради кожите. Обработката им е сложна, трудоемка и е професионална тайна.
Изделията от акулска кожа са изключително здрави. Съответно и цената им е висока: портфейлът струва около 200 долара, а дамската чанта над 1300. Камабóко е вид рибен кейк с месо от акула. Продава се като закуска и е любимо ястие на милиони японци. Край източните брегове на Япония рибарите са по следите на рядък и малко познат деликатес: дълбоководните акули. Учени като Юджúни Кларк и Доктор Áбе често посещават лодките.
Голяма част от знанията ни за дълбоководните акули са получени от рибарите, които често са откривателите на нови видове. Създание от друг свят. Огромното фосфорециращо око е способно да долови малкото светлина на дълбочина 600 метра. То служи и за светеща примамка за плячката на акулата.
Дълбоководните акули са станали обект на търговия в Япония. Пазарът с тях бил създаден по време на Втората световна война, когато имало голямо търсене на специална смазка за самолетите-изтребители. Тази смазка се съдържа в черния дроб на акулите, огромен орган, който съставя около 25% от телесното им тегло. Днес маслото от черен дроб на дълбоководна акула се използва като лекарство и диетична храна. Твърди се, че една капсула на ден предпазва от сърдечни заболявания и удължава живота. Въпреки скептицизма на лекарите, някои японци вярват, че маслото на дълбоководните акули е панацея лек за всичко: от запек до рак.
 Японските лекари предписват външно приложение на маслото от акула при изгаряния и дребни болежки и травми. В Съединените щати и в повечето държави на Запад акулите предизвикват интерес главно заради сензацията.
Огромни тълпи се стичат да видят акулите в аквариумите. Там обаче се опитват да покажат, че не всички акули са опасни. Юджúни Кларк има шанс да се спусне в Аквариума в Нова Англия и да разгледа тамошните акули-дойки, кротки същества, които през повечето време просто си почиват на дъното на басейна.
Позицията на Юджúни Кларк може би ще добие популярност след много години. В съзнанието на човека акулата предизвиква дълбок, почти инстинктивен страх. Дори и днес обаче, срещите между човека и акулата се вече различни.
Наскоро край бреговете на Япония един подводен фотограф успява да заснеме яйчна капсула на акула, прихваната към сноп меки корали. Капсулата наглед е безжизнена шушулка, но осветена отзад тя разкрива тайното си съдържание. Зародиш на акула, жив и растящ.
Вдъхновени, японските водолази слизали тук няколко месеца и накрая успели да видят и да заснемат за първи път излюпването на акула в открито море. За водолазите моментът бил изключително вълнуващ. Почувствали, че са се докоснали до съкровена тайна и са станали свидетели на удивителна мистерия. И така, има надежда, че човекът и акулата могат да се срещнат в океана, да поспрат и после да продължат по пътя си, без да се наранят.
Пуснато от nikste на 21 January в 15:48, Saturday
Написано от nikste
|
|
| |
|
|
среден резултат: 5
гласа: 2
|
|
|
|
